Степният вълк (1927 г.), едно от най-популярните произведения на Херман Хесе, разказва за двойствената природа на героя като човек и вълк, която го обрича на неспокойно съществуване.

Книгата се основава отчасти на биографията на Херман Хесе, който през целия си живот се бори с депресията. Тя е написана в период на изолация и самота, в период на криза, когато авторът е на около 50 години.

Романът е посветен на вътрешните психологически разделения и противоречия, както и на отъждествяването с тогавашното буржоазно общество.

Степният вълк е оценена от критиката като едно от най-иновативните произведения на автора и ето защо.

Илюстрация Диво куче от Corinne Reid, вдъхновена от дивата природа на човека.

Резюме на книгата

Романът е структуриран в четири части:

• Въведение
• Анотации на Хари Халер: само за луди хора
• Steppenwolf Tractat: Не за всеки
• Следват анотациите на Хари Халер

Въведение

Въведението е написано от племенника на собственика на стаите, наети от Хари Халер, главния герой, който служи като редактор и изразява нееднозначното си мнение за Хари, когото, както казва, цени и смята за изключително интелигентно и духовно същество, но и за човек, който е болен духом.

Редакторът, представя Степният вълк като ръкопис, написан от Хари Халер, и го описва като художествена измислица, въпреки че не се съмнява, че е повлиян от реални ситуации.

Анотациите на Хари Халер: само за луди

Хари Халер решава да наеме няколко стаи. Представя се за чужденец, интелектуалец, любител на поезията, който се бори с голяма мъка в психиката си. Нарича себе си "степния вълк", който е обречен на неразбиране и самота.

Една вечер, докато излиза, над тъмна врата се появява загадъчен надпис: "Магически театър... Вход не за всеки". А миг по-късно: "...Само за луди...". Хари не може да отвори вратата, но се появява търговец с голяма реклама на Магическия театър и когато Хари го разпитва, той му подава малка книга. След като се озовава в дома му, Хари с изненада открива, че книгатае написано за него.

Steppenwolf Tractat: Не за всеки

Книгата, намерена от Хари, представлява манифест, който изразява с обективен и критичен поглед конфликтите, силните и слабите страни на всички, които се смятат за степни вълци. Те вярват, че водят вътрешна борба между най-благородната си част - човешката, и най-низшата - животинската.

Манифестът изразява решението на Хари да се самоубие на петдесетгодишна възраст и Хари одобрява това решение.

Следват анотациите на Хари Халер

Разочарован от буржоазния живот, изпитващ дълбока самота и мислещ за самоубийство, след многочасово ходене Хари стига до бара. Черният орел Там той се запознава с Ермин - красива млада жена, която живее от мъже. Ермин се отнася към Хари като към свой син и го предизвиква да ѝ се подчинява във всичко, което изисква.

Хермина учи Хари на простите удоволствия от живота, като например да се забавлява или да си купи грамофон, за да слуша музика. Тя го запознава и с приятелите си - Пол, музикант, който се отдава на хедонизъм, и красивата млада Мария, която става любовница на Хари. Хермина предупреждава Хари, че трябва да се подчини на последното ѝ желание - да я убие.

Хари е поканен на грандиозен бал с костюми, на който посвещава любовта си към Хермине със сватбен танц. Накрая Пол ги кани да се насладят на неговия вълшебен театър.

На входа на театъра има голямо огледало, в което се отразяват много от хората, с които Хари се идентифицира, не само вълкът и човекът. За да влезе, Хари трябва да се смее на глас на всички тях.

Театърът е съставен от безкрайни врати и зад тях се крие всичко, което Хари търси. Преживяването в театъра прилича на кошмар: първо преживява война, после място с всички жени, които Хари някога е искал, след това дълбока дискусия с Моцарт, в която Хари критикува Гьоте.

Накрая Хари открива Хермина и Пабло да спят и да са голи. Вярвайки, че това е моментът да изпълни последното желание на Хермина, той я пробожда. В този момент се появява Моцарт, големият идол и наставник на Хари. Моцарт приканва Хари да критикува по-малко, да слуша повече и да се научи да се смее на живота.

За това, че е приел илюзиите на театъра за реалност и е убил илюзията, представляваща Хърмаяни, Хари е осъден да бъде обезглавен. Съдебните заседатели осъждат Хари на вечен живот, забраняват му да посещава магическия театър в продължение на дванадесет часа и му се подиграват с непоносим смях. Накрая Хари осъзнава, че трябва да направи опит да пренареди парчетата, които съставляват неговатаживот, опитвайки се да се научи да се смее.

Анализ на книгата

Романът се върти около анализа, изучаването и изразяването на Хари Халер, по-специално изследването на неговия ум и психика.

Имаме различни гледни точки за Хари: гледната точка на редактора, обективното представяне на "Steppenwolf Tractat", тази, отразена в стихотворенията, написани от Хари, и накрая, тази на самия Хари Халер.

Повествованието, ритъмът и тонът се управляват от съзнанието и настроението на Хари. Също така в някои части границите на фикцията и реалността се размиват и вместо логиката и рационалното време следват прегрешенията на въображението, метафората, символите и сънищата.

Какво представлява степният вълк?

Степният вълк може да се разглежда като метафора на един тип човек. Той е преди всичко човек, който е недоволен от себе си и от живота си, защото вярва, че е съставен от две непримирими природи: на вълк и на човек.

На човека принадлежат "красиви мисли", "благородни и деликатни усещания" и така наречените "добри дела". Вълкът саркастично се подиграва с всичко това, "той диша омраза и е страшен враг на всички хора, на техните лъжливи и неестествени нрави и обичаи".

Тези две природи "бяха в постоянна и смъртна омраза и всяка от тях живееше изключително за мъченичеството на другата (....)".

Измъчен художник и мании за величие

Степният вълк е раздвоен между две полярно противоположни природи, които приличат повече от човека и вълка на божественото и демоничното. Той е отдаден на лутане между илюзиите за величие и най-дълбоките бездни на вината и депресията. Той е и чувствително същество, което живее интензивно, за да оцени някое произведение на изкуството или за да защити мислите си.

Те са хора, които са в периферията; подобно на чужденец, те не принадлежат към света, който обитават, и имат уникално, различно виждане. Освен това са изключително интелигентни и им се отдава да се губят в лабиринтите на своя ум и мисли, поради което не умеят просто да живеят, а само да мислят, философстват, разбират, критикуват, анализират и т.н.

В емоционалната сфера те живеят в дълбока депресия през по-голямата част от времето. те са нощни същества: сутрин се чувстват катастрофално, а вечер достигат най-високия връх на енергията си. депресивните им състояния се прекъсват от моменти на екстаз, в които усещат, че са имали контакт с вечността и със самото божество.

Именно в тези моменти те могат да създадат най-съвършените си произведения на изкуството и тези моменти също, по силата на този вид логика, претендират да компенсират до голяма степен тъгата на всички останали. Моментът на сътворението се описва по този начин:

(...) в редките моменти на щастие нещо толкова силно и толкова неизразимо красиво, пяната на моментното блаженство често изскача толкова високо и ослепително над морето на страданието, че този кратък проблясък на щастие достига и омагьосва лъчезарно другите. Така се раждат, подобно на скъпоценна и мимолетна пяна на щастието над морето на страданието, всички онези произведения наизкуство, в което един измъчен човек се издига за миг толкова високо над собствената си съдба, че блаженството му засиява като звезда и на всички, които го виждат, то изглежда вечно, като собствената им мечта за щастие. (....)

Мазохизъм, наказание и вина

Тези дълбоки състояния на депресия са последвани от кризи на вината, желание да бъдеш наказан до степен на молба, саморазрушително поведение и мисли за самоубийство.

Мазохистът намира своята идентичност, определение и собствена стойност в упоритостта си да страда. Така че това е характерна мисъл на степния вълк:

Много ми е любопитно да видя колко наистина е способен да издържи един мъж. Щом достигна границата на поносимото, просто ще отворя вратата и ще изляза.

Осъждането на смърт, подобно на Хари във "Вълшебния театър", е идеална и съвършена ситуация за мазохиста: то представлява "заслужено" наказание, което не само ще причини болка, но и ще сложи край на живота му, а умирането е и най-съкровеното му желание.

Свобода, независимост и уединение

Степният вълк не прави компромиси и се държи последователно според собствената си ценностна скала (а не според тази на обществото или други външни интереси), като по този начин запазва своята цялост:

"Никога не се е продавал за пари или за удобство, никога не се е продавал на жени или на властимащи; повече от сто пъти е захвърлял и оставял настрана онова, което в очите на целия свят е представлявало неговите превъзходства и предимства, за да запази свободата си.

Неговата най-ценна ценност е свободата и независимостта и в този смисъл той се отнася до дивата природа на вълка, който не позволява да бъде опитомен и се подчинява само на собствените си капризи.

Това е свобода с твърде висока цена: "(...) животът му няма същност, няма форма." Той няма отговорност, няма цел, не е продуктивен, нито допринася за обществото, както би направил някой с професия или занаят.

Живее в пълна самота:

Защитата на най-ценната му ценност - свободата, се е превърнала в едно от най-големите му осъждания. Самотата е толкова важен и дълбок аспект, че дори е сравнявана със смъртта:

(...) независимостта му е смърт, че е сам, че светът го изоставя по зловещ начин, че хората нямат значение за него; всъщност, че не се интересува и от себе си, че бавно се топи в една все по-слаба атмосфера на недружелюбност и изолация.

Критика на буржоазията

Степният вълк има противоречиво отношение към буржоазията: от една страна, той презира посредствеността, конформизма и продуктивността на буржоазното мислене, а от друга, е привлечен от нея заради комфорта, реда, чистотата и сигурността, които му напомнят за майка му и дома му.

От дискурса на "Степния вълк" излиза, че буржоазията е преди всичко посредствена и безстрастна. Тя не е отдадена на нито една кауза: нито на духовния зов, нито на хедонизма на низките удоволствия. Тя живее в удобна позиция по средата, само с по малко от тези два свята, и защитава преди всичко "аз" и индивида, за когото отдаването на каквато и да е кауза означава неговото унищожение.

Тази критика се отнася и за тогавашното правителство, в атмосферата на желанието за война в Германия преди Втората световна война, както и за тенденцията да не поемаме индивидуална отговорност за правителството:

Затова буржоазията по природа е същество със слаб жизнен импулс, страхливо, страхуващо се да се предаде, лесно поддаващо се на управление. Ето защо той е заменил властта с управлението на мнозинството, силата със закона, отговорността с избирателната система.

Многобройните самостоятелни

В романа става ясно, че разглеждането на идентичността като единство е само илюзия. Хората не са само, както смята Хари Халер, отчасти хора и отчасти животни, но имат и много други аспекти. Идентичността е по-скоро като многобройните пластове на лука. Понятието "Аз" също е повече от обективно понятие, то е фикция, подлежаща на конструиране ипромяна:

Човекът в никакъв случай не е твърд и траен продукт (това е бил идеалът на древността, въпреки противоположните схващания на нейните мъдреци), той е по-скоро изпитание и преход; той не е нищо друго освен тесен и опасен мост между природата и духа.

Точно тази твърда и окончателна представа за идентичност Хари Халер трябва да разруши, преди да влезе във Вълшебния театър, и начинът да го направи е чрез смях. Така той не вярва и се присмива на всички тези идентичности, които някога е смятал, че го определят.

Може да ви е интересно и следното: 25 задължителни кратки романа.

Символи

Това са главните герои на романа.

Steppenwolf: Хари Халер

Той е главният герой и центърът на романа. Хари Халер е мъж под петдесетте, разведен и самотен. Той е и голям интелектуалец, интересува се от поезия и си е спечелил много врагове с пацифистките си статии в годините преди Втората световна война.

Хари живее в дълбините на интелекта си и презира прагматичния и повърхностен свят на буржоазията и простите удоволствия на живота. Той нарича себе си степния вълк, обречен на неразбиране и самота, разкъсван между жестоката си и животинска същност на вълк и благородната си същност на човек.

Хермина (Armanda)

Тя е красива млада жена, която се сприятелява с Хари и живее за мъжете. има майчински инстинкти, които проявява в отношението си към Хари. умее да се наслаждава на живота и да живее в момента и се опитва да научи Хари на всичко това, но в същото време именно тя разбира неговата страна на степния вълк.

Пол

Той е талантлив музикант и приятел на Хермине. може да свири на всички инструменти и говори няколко езика. много е популярен в подземния свят на удоволствията. Хари го описва като красив, но повърхностен мъж. хедонист е. Във вълшебния театър Пол играе нещо като просветен учител, който се е научил да живее.

Мария

Красива млада жена, приятелка на Хермине и любовница на Хари, много добра танцьорка, Мария кара Хари да оцени по нов начин чувствените и по-баналните удоволствия на живота.

Филм Степният вълк (1974)

По книгата е заснет филм от американския режисьор Фред Хейнс с участието на известния швейцарски класически актьор Макс фон Сюдов (I), който участва и в класическия Седмият печат (1957 г.) на режисьора Ингмар Бергман. във филма са използвани най-новите технологии за визуални ефекти по онова време. можете да видите филма Степният вълк попълнете по-долу.

За Херман Хесе (1877-1962)

Родителите му са протестантски мисионери, родени в Калв, Германия. на тринадесетгодишна възраст се премества в Базел, Швейцария, и започва да работи като книжар и журналист на свободна практика. получава швейцарско гражданство и се установява в Швейцария.

Пише разкази, проза и поезия. през целия си живот се бори с депресията; изучава Фройд и е анализиран от Юнг. авторът е характеризиран като "търсещ", а произведенията му са повлияни от духовността, философията и психологията, особено от китайската и индийската философия.

Хесе подкрепя пацифисткото мислене. по време на Първата световна война осигурява книги за военнопленници. по време на нацистка Германия произведенията му са забранени. през 1946 г. е удостоен с Нобелова награда, защото творбите му са пример за класически хуманитарни идеали, както и за дълбочината, смелостта и високото качество на литературния му стил.

Портрет на Херман Хесе

Произведения от Херман Хесе

Това са някои от най-известните произведения на автора:

• Демиан (1919)
• Сидхарта (1922)
• Степният вълк (1927)
• Нарцис и Голмундо (1930)
• Пътуване на Изток (1932)
• Играта с мъниста (1943)